6 декември- Никулден

Преданията разказват, че Св.Никола спасил една лодка от потъване като

запушил дупката й с шаран.

Затова на трапезата рибата е основното ястие,като останалите гозби

Са постни - картофи, чушки, фасул ... 

         20 декември- Игнажден

Денят в който именници са Игнат и Пламен.

Денят, от който според народните вярвания започват Коледните празници.

Празникът се нарича още ,,Млада година”,  ,,Нов ден” ,  ,,Полаз” .Внимавайте,

кой ще влезе, ,,полазе” пръв в дома ви на този ден - такава ще е годината.

 

24 декември- Бъдни вечер

 

 

Един от най-важните семейни празници. Посветен е на дома, огнището  и

семейството. Наричат Бъдни вечер още Млада Коледа , Кадена вечер.На трапезата

присъстват само постни ястия, нечетни на брой.

25 декември- Рождество Христово

Или още така наречената Коледа. Това е официален църковен празник , на този

ден се чества раждането на Сина Божий Исус Христос. Празникът е своеобразно

продължение на Бъдни вечер , защото започва още от полунощ - с обичая коледуване.

27 декември- Стефановден

Денят на Св. Стефан. Култът към този светец е голям , почитта – също.

От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик

(първомъченик) , защото е една от първите жертви на християнската вяра.

27 декември е третия ден на Коледа и последният празник за годината. За него

хората разказват , че ,,затваря кръга” на старата година.

Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

1 декември- Световен ден за борба срещу СПИН  

Всяка година на 1 декември се отбелязва световният ден срещу СПИН.

По този повод доброволци от Българсия младежки Червен кръст

организират мащабна превантивна кампания.

     БОГОЯВЛЕНИЕ, ЙОРДАНОВДЕН-6 януари

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

ИВАНОВДЕН -7 януари

На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.

 АНТОНОВДЕН- 17 януари

Андоновден, Лелинден ­ в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”.

АТАНАСОВДЕН- 18 януари

Празника се почита както и Антоновден като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка.

     ТРИФОНОВДЕН- 1 февруари

Ссветената вода се прекръства лозето за плодородие и за предпазване от градушки и пр. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка.

      БАБА МАРТА- 1 март

Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. За да се омилостиви Баба Марта преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното “ ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво. По обичай за здраве връзват Мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата; по плитките на момите. Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­ бяла и червена. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него.

3 март - Национален празник на България

Възкресение Христово- на 19 април      

 Великден е един от най-светлите празници в православния календар. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Всяка година Възкресението се пада на различна дата.  Това са традицията с боядисването на яйцата и приготвянето на специална трапеза.