24 май

             На 24 май честваме Деня на славянската писменост, на българската просвета и култура, на  буквите, на народните читалища, на българската журналистика и на учителите. Наричан „най-българският празник”, той се празнува и се усеща от всички, които използват славянската азбука, които говорят и пишат на български език.

         Безсмъртна е културната мисия на светите братя Кирил и Методий.  Със създаването на първата славянска азбука – глаголицата те поставят началото на българската култура и заедно със своите ученици започват да превеждат необходимите  богослужебни книги на достъпен и разбираем за славяните език. С това свое дело те се противопоставят на триезичната догма, според която богослужението е можело да се извършва на един от трите свещени езика - гръцки, латински или еврейски. В Рим братята Кирил и Методий успяват да защитят правото на славяните да пишат и служат на Бог на собствения си език.

 
 

Нека не забравяме, че старобългарският език е един от петте класически езика наред с латински, гръцки, еврейски и санскрит. В земите на България делото на Кирил и Методий е продължено от техните ученици - Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд, а по - късно от Черноризец Храбър и от големия средновековен писател Йоан Екзарх, който е и патрон на нашето училище.

         Денят на българската писменост и култура е празник с дълга традиция.  През Възраждането по  инициатива на Найден Геров на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив се организира празник на светите братя - създатели на славянската писменост. От 1857 година празникът на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Днес 11 май се почита като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

На тази дата се говори за  делото на братята Кирил и Методий, за духовните ценности, за българския език, за състоянието на образованието и културата, за необходимостта да общуваме пълноценно. На този ден честваме свободата да творим на езика си и отговорността да го пазим чист. Желанието да опознаем света и нуждата да бъдем образовани и достойни граждани. Полетът на мисълта, опознаването от световната култура и задължението да опазим своята автентична духовност. Правото да сме част от българската култура и нашият дълг да я развиваме и обогатяваме.

         По традиция на този ден във всяко училище се пее "Химн на св.св Кирил и Методий", който е написан  през 1892 г. от Стоян Михайловски.

              Честит празник!

 

 
 

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй Солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвиги безчет...

Да, родината години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на Отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянский мир,