НОВИНИ

За виното и любовта

         На датата 14 февруари в българската традиция се почита Трифон Зарезан, покровителят на лозарите. Отскоро под влияние на западната традиция на същия ден се празнува и свети Валентин като Ден на влюбените. Между двата празника се появява известна конкуренция. Все по – често обаче те се съчетават- и съвсем не без основание. Виното е основен атрибут при честването на празника на любовта във всички древни религии. Не случайно и досега казваме за влюбените, че са „пияни от любов”.

         Името на св. Валентин днес свързваме само с едно – празника на влюбените, а това на Трифон Зарезан - с виното. Всеки от двата празника обаче има своя история.

         Много са предположенията за началото на свързания с любовта и романтиката празник на свети Валентин. Корените му се губят в далечното минало на античния свят. В древен Рим на 15 февруари са празнувал Луперкалий като празник на изобилието. Той е бил посветен на покровителя на стадата Фавън (едно от прозвищата му било Луперк). Предният ден в древноримският обреден календар е бил посветен на римската богиня на брака, майчинството и жените - Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил по волята на боговете.

         Според една от най – разпространените легенди Валентин бил и свещеник, живял по времето на император Клавдий Втори. В тези времена Рим водел много войни. Императорът бил затруднен при набирането на нови войници и решил, че причината за това се крие в привързаността на мъжете към съпругите и семействата им. Затова забранил брака. Онези, които пристъпят неговата заповед ги очаквало най – тежкото наказание – смърт. Само един свещеник  -  Валентин, не се подчинил на императорската забрана и тайно венчавал влюбени двойки. Бил направен донос срещу покровителя на влюбените и на 14 февруари 296 г. Валентин бил обесен на градския площад.

         Според друга история Валентин бил лечител, прочут със своите целебни лекове - примеси от горчив сироп, вино, мед и мляко. Той учел хората как да промиват тежките рани и с какви билки и треви да ги налагат след това, за да зараснат по-бързо. Валентин обаче бил оклеветен, обвинен в убийство и се озовал в затвора. Там той се влюбил в дъщерята на своя надзирател – красива, но сляпа девойка. Като по чудо затворникът успял да излекува слепотата й. След смъртта на Валентин, неговата любима намерила в килията му прощално писмо, адресирано до нея. В писмото бил поставен жълт минзухар и картичка с думите: “Твой Валентин”. Смята се, че от там идва традицията на този ден влюбените да си подаряват цветя и любовни послания.

         В българската традиция на 14 февруари се чествува Трифон Зарезан, въпреки, че по нов църковен стил  празникът св. Трифон се отбелязва на 1 февруари. Свети Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, в малоазийската област Фригия. Подобно на Валентин и той от дете правел чудеса и лекувал хората. 17 – годишен той излекувал  душевноболната дъщеря на римския император Гордиан. Мнозина повярвали на това като на знамение и се кръстили в христовата вяра. По – късно на престола се възцарил Декий Траян, който започнал гонения срещу християните. От Трифон поискали да се откаже от христовата вяра, но той отказал и загинал като мъченик. 

         Още от най-стара древност лозата и виното са символи на младост, плодородие и вечен живот. Шумерският знак за живот представлява лозов лист. По-късно лозата се явява като знак за плодородие, чийто плод е Христос. Използва се широко в украсата на църковните олтари. В християнското изкуство лозата е дърво на живота, а гроздето – на надеждата за щастливия отвъден свят. В Евангелието Христос е сравнен с лоза, а учениците му – с лозови пръчки.

         Според народната митология свети Трифон е покровител на лозарите, градинарите и кръчмарите и всичко, свързано с виното като отглас от езическото почитане на лозата и нейния божествен продукт. Символиката около светеца обвързва християнската и езическата традиция като съчетава чертите на почитания в Тракия и древна Гърция, бог Дионис, чието свещено дърво е лозата. 

         Личността на Трифон Зарезан носи много езически елементи – той е свадлив и непочтителен. В народната митология съществува следния разказ за Трифон и Богородица:

Свети Трифон и Света Богородица  

         На Първи Сечко св. Трифон взел едно кравайче в ръка и една бъклица вино, закачил си косера на пояса и тръгнал за лозето да го реже. Срещнала го Богородица и го поздравила: 
    – Със здраве, св. Трифоне, ако даде Господ, накъде така? 
    – Отивам да си режа лозето, св. Богородице – рекъл той. 
    – Ако можеш да не ходиш днес, св. Трифоне, и утре – също, иди на третия ден, защото аз се приготвям утре да отида на църква да се моля и ще кажа на хората да те празнуват на третия ден от Сечко, пред мене да бъдеш, а не зад мене. 
    – Не се връщам, Богородице – казал Трифон. – Взел съм си кравайчето, бъклицата с вино и косера съм си наточил – ще отида днес! 
Като видяла, че Трифон няма да се върне, Богородица му рекла: 
    – Как ще ходиш в лозето, Трифоне, да режеш, ами ти не знаеш да режеш! 
    – Кой ти рече, че не знам? – рекъл. – Знам да режа! – Е, като знаеш, покажи ми да видя как ще режеш. Тогава Трифон извадил от пояса косера, хванал се за носа, който му се сторил като лозова пръчка, замахнал с косера и си отрязал носа. Тогава се сетил сиромах Трифон, че от непослушанието пред Богородица пострадал носът му, а празникът му е преди Богородица, а не след нея. 

С Трифоновден са свързани и много гадания:

         Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината.
         Вечерта срещу празника се гадае по въглени за плодородие. Наричат се три живи въглена: единият – за житото, другият – за млякото, третият – за виното. На сутринта изгорелите, стопилите се въглени означават плодородие, угасналите – недоимък.

         Ако сутринта на празника е слънчева и ясна, годината ще е плодородна. 
         Ако времето е хубаво и ясно, такова ще е то през цялото лято. 
         Ако има силен порой, вино ще пълни бъчвите. 

         По-важното е, че любовта и виното винаги са се съчетавали добре, така че, каквото и да е решението ви спрямо повода за отбелязване, винаги може да сте или опиянени от любов, или влюбени във виното, или пък и двете наведнъж.